m=Е/с^2

Ако се приеме на юнашко доверие предложеното решение за независимостта на скоростта на сетлината от скоростта на нейния източник, може да се достигне до теоретично решение на проблема с намаляване на масата при запазване на количеството материя в нея.

Предложеното решение от предишни бележки в настоящия блог:

1. Истинският източник на всяка светлина е самата вселена, която по своята същина е светлина,  съществувала постоянно и винаги,  но ние нямаме пряк достъп до нея, поради несъвършенството на сетивата или на уредите ни.

2. Това, което се схващаше като източник на светлина е само филтър, който открехва достъпа до светлината от т. 1. Илюстрацията на горните точки:
https://min16.blog.bg/photos/182923/nedorazumenie.jpg 
От тази гледна точка, не е необходима да се разглеждат времето и пространството като разтегливи или смачкаеми за да се обясни един изкуствено създаден проблем, породен  от недоразумение. Така отпада парадигмата водеща до теоретична „забрана“ за светлината и на всяко друго нещо да се движи по-бързо от „с“.
 

3. Скоростта на светлината не е постоянна и зависи от средата и температурата и, както и при различни дължини на вълната тя има различна скорост.

 

4. Истинският път на светлината по кривата придобива физически смисъл. Светлината като вълна изминава реалния си път по кривата на вълната, а не по прескачане от върх до върх.
 

5. При наличието на вълни в средата на "несъществуващия етер" или среда от нажежени частици, движещи се по-бързо от светлината е възможно скоростта на светлината да бъде много по-голяма от тази във вакуум. 

Ако се приеме, че формулата E=mc²  е вярна при условия на среда и температура постоянни тогава от горната формула се определя m:

m=E/с^2

Количеството вещество на дадено тяло в момент t1 и в момент t2 e консстантно, тогава и за двата момента m, E и с^2 ще са с едни и същи стойности. Тази формула е валидна за количеството вещество в тялото.

Ако се въведат условията на вълни на етера или разреденост на средата и температурата и, тогава се появяват известни различия...

Ако приемем, че Е  от първоначалните условия на едно тяло е константна и поставим тялото при условията на променена скорост на светлината, зависеща от средата и от температурата следва, че по тази формула масата  е различна (при въвеждането на горните две условия).

Например, при удвоена сорост на светлината се получава:

m=E/(2c)^2

Или, масата намалява драстично. Но, това не е константната маса, която принадлежи на колличеството вещесво в тялото. Това е масата свързана с  външните условия в които е поставено тялото.

Чрез по-голямата скорост на светлината се  намалява масата до достигане на един момент на намаляване почти до степен на  левитираща маса (въпреки, че първоначалната материя на масата изглежда константна).

 От тази гледна точка,  възможностите за свеждане на масата до нищожни, малки величини са налични.

Остава, да се намерят и впрегнат вълните на етера, които се движат с по-голяма скорост от "с" или да се намери средата от нажежени частици, които се движат по-бързо от светлината. Това последното звучи като светлинно взаимодействие  на светлинна среда, по-бърза от светлината. Възможна алтернатива е да се открият светлинни източници , генериращи по-голяма скорост от "с".
На практика, това изглежда невъзможно, но теоретични пречки няма.

Епилог

Ако  E= mс^2 е точна функционална зависимост в класическите условия на "идеалния" вакуум, това валидно ли е за условията на скорости на светлината в условията на около абсолютната нула или за условия, довеждащи до много по-голяма сорост на светлината от тази при вакуума. Ако съществуват различия, то какъв е законът на измененията на "Е" при изменяемите условия?