Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2020 20:09 - Цолкин на маите като синодичен период на вътрешна планета
Автор: min16 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 455 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 07.11.2022 17:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

260 дневният  Цолкин на маите като синодичен период на вътрешна планета


Цолкин

(синодичен период)

Предположението

 

Хипотезата е проста. Инфото за съответствието на повтаряемост на някакъв период с повтаряне на периода от365 дни на годината на Земята обичайно води до синодичен период на друго небесно тяло. Това е било известно в древността.

Така е с Венера – 5 години на Венера са 8 години на Земята. Пет синодични години на Венера от 584 дни са 8 годии на Земята по 365 дни.

 

Какво ще излезе, ако се предположи, че Цолкин на маите отраззява синодичен период на някакво небесно тяло. И тъй като в списъка на сиодичните периоди на небесни тела в Слънчевата система изглежда липсва такава величина от 260 дни.

Тогава трябва да има няколко възможности.

1. Това небесно тяло идва временно на орбита, както е по идеите на фон Деникен или на Захария Сичин. Нека да оставим тази възможнос на страна. Не че не би могла да бъде.

2. Това небесно тяло е някоя от съществуващите тела в Слънчевата система, което е променило орбитата си и днес е пред очите ни друга орбита.

3. Това небесно тяло е унищожено по някаква естествена причина

4. Това небесно тяло още не е открито. 

По друго измерение на предположението за синодичен период на Цолкин, тези 260 дни могат да бъдат синод на:

А. вътрешна планета, обикаляща в пространството по- близо до Слънцето в сравнение със земната орбита

Б. външна планета, на външна спрямо Земята орбита.

 

Орбитата на Цолкин

Ритуалният календар на маите - Цолкин се състои от 260 дни (13 месеца по 20 дни).

От една читанка за 9-10 клас:

Нека разгледаме случая на тяло, чието средно разстояние до Слънцето е по-малко от радиуса на земната орбита. Ако неговият сидеричен период на обикаляне около Слънцето е T, а орбиталният период на Земята е To , то за синодичния период T’ на тялото можем да напишем:

1/T’ = 1/T – 1/To

Нека да предположим,че 260 дена е синодичния период на ннякое небесно тяло

Нека да заменим в тази формула за да видим какво крие Цолкин:

1/260 = 1/Х – 1/365

1-260/365 или 0.287671232876712

260 * (1-260/365) дава 74.7945205479452

Или орбитата на търсената планета е 74.7945205479452 дена.

Това означава, че тази планета на маите се намира между Меркурий и Слънцето.

Точките 1, 2 и 3 могат да бъдат прекрасни сценарии за научни фантастики, драми и тн. А и изобщо не е на 100% сигурно дали някога нещо подобно не се е случвало. И някой от тези сценарии всъщност да са опира на нещо реално от далечното незапомнено минало..

Но, разликата с консервативния научен подход е само в даването на преки категорични доказателства. Ако има такива доказателства за някой от тези точки, тогава това може да се приеме за реално познание на миналото.

А колкото до косвени доказателства – могат да се намерят твърде много. Но, с косвени доказателства така наречената наука не може да бъде отклонена от нормалния си консервативен път на трупане на познание за света на Слънчевата система.

Може обаче да се отдели последната точка 4 от тези предположения, защото в тази насока е възможно да се намерят преки доказателства.

Намиране на преки доказателства за съществуването на небесно тяло което е в орбита между Меркурий и гравитационния център на Слънцето.

Както и да се набележат някои особености, които могат да доведат до ефективно наблюдение на това небесно тяло, било то Вулкан или Цолкин- името в случая отразява едно и също нещо.

Ефективното наблюдение на това небесно тяло би било категоричното доказателство за съществуването на Цолкин-Вулкан.

От където орбиталния период на заподозряната планета е около 75 дни.

Меркурий обикаля около слънцето за 87,969 дни. Синодичен период - 115,8776 дни.

Ако Меркурий се движи по кръгова орбита то диаметърът на орбитата в дни :) ще е 88 / 22/7 или 0.5724 в дни.... Диаметърът на орбитата на планетата Цолкин по кръгова орбита за 75 дена ще е 75 / 22/7 или 0.487 в дни. Отдалечеността от Слънцето – за Меркурий 0.5724 / 2 в дни.

Средната отдалеченост на Меркурий от Слънцето е около 58 милиона километра, а в дни е 0.5724 / 2 .

Средната отдалеченост на Вулкан от Слънцето е Х километра, а в дни е 0.487 / 2 . Съпоставката с Меркуриевата отдалеченост от Слънцето от 58 милиона км е около 25 милиона км. Което е 15.447 милиона мили. На картинката от 19ти век планетата Вулкан е представена на разстояние 16 милиона мили от Слънцето. По примитивните предложени изчисления тук, планетата Цолкин се върти на разстояние 15 447 000 мили или с около 500000 км по близо от това, което Urbain Le Verrier е представил планетата Вулкан преа януари 1860 г.

До тук можеда направим заключението, че френският астроном е преоткрил не точно Вулкан, а планетата на маите - Цолкин, изхождайки от законите на нютоновата механика за обяснение на особеностите на орбитата на Меркурий. 

Първото нещо, което идва наум е че Меркурий по някаква причина е изменил орбитата си и от синодичен период от 260 дни се е позиционорал така, че този период се е намалил повече от половона – и е станал 115 дни. Освен това Меркурий е преминал на по-висока орбита – от около 75 дена обиколка станал на около 88 дена. 

Втората хипотеза, ако се позовем на старите гърци, смятали че на мястото на Меркурий са две планети Меркурий е едната, а другата е Цолкин/Аполон. Или синодичният период от 260 дена обозначава орбитата на търсената планета Цолкин/Вулкан, която се трябва да се намира между Слънцето и Меркурий. 

Независимо кое от двете е по-правдоподобно, излиза, че маите чрез Цолкин са отбелязали съществуването, позиционирането и движението на небесно тяло сходно с днешното движение на Меркурий..

Маите са запазили закона на движението на това небесно тяло чрез синодичния му период,
от който може да се изведе и периода на обиколката около Слънцето. 

За беда, планетата Вулкан не е открита, въпреки положените усилия от астрономи.

image

Върху схемата от 1861 г  планетата Вулан и планетата Цолкин почти се припокриват. Остава само да бъдат открити ....


Задачата се свежда до търсене на планета с 260 дневен синодичен период, която да се намира между Мелкурий и гравитационния център на Слънцето.


Очевидно е, че формулата за търсене на периода на обиколка около
Слънцето на вътрешна планета не работи, защото въпреки полусъвпадението с резултатите на лъо Вевиев, такава планета с такава орбита не може да се намери .

Слведователно, трябва да се остави настрана формулата за вътрешната планета и да се апроксимира формула, която ще доведе до орбитата на Вуллкан-Цолкин.


Цолкин и прецесията на перихелия на Меркурий

На времето .Урбен льо Верие изказва предположението, че причината за аномалиите на перихелия на Меркурий се дължи на наличието на друга планета преди Меркурий, която той наименува „Вулкан“.

Въпросът който възника тук е- възможно ли е причината за промяната или изчезването на това небесно тяло да е причинител на прецесията на перихелия на Меркурий, която да е движение по инерция, вследствие на първоначалния тласък предизвикал промяната?

Ако е така, то прецесията на Меркурий би трябвало да затихне с хилядолетията.... Но това не е логично защото причинителят на прецесията трябва да действа постоянно..

Цолкин - мини  планета от тежки елемени?

Възможно ли е Цолкин да е мини планета с огромна плътност? Или планета от желязо и уран?
 

Противоречието:

 

От една страна, идеята за Цолкин като синодичен период на вътрешна планета ни отвежда до извода на Urbain Le Verrier за планетата Вулкан, която се намира между Меркурий и Слънцето .

От друга страна, планетата Вулкан общо взето не е намерена, въпреки някои твърдения на астрономи през 19ти век.

Вулкан като планета намираща се между Слънцето и Меркурий, не съществува. Това изглежда категорично. Но синодичният период от 260 дни според приетата тук хипотеза съществува. Планетата с тоси синодсе намира по-близо до светилото отколкото Земята.

Нека да променим формулировката – търсената апланета със синодичен период 260 дни е между Земята и центъра на Слънцето

 

Къде е орбитата на Цолкин-Вулкан?


Правилен ли е изводът, че Вулкан като планета намираща се между Слънцето и Меркурий, не съществува.

Очевидно не. По точният отговор е че при днешния астрономически инструментариум планетата Цолкин не се набладава или не може да се наблюдава успешно.

Нека да оставим настрана предположението че въртенето на ненаблюдаван тънък слой в Слънцето предизвива прецесията на перихелия на Меркурийч не защото е невъзможно, а защото за сега сме в сферата на ортодоксалната нютонова механика.

Ако се доверим на маите, тогава едно възможно нютоново решение е, че планетата Цолкин-Вулкан е някакво нещо, с някаква маса, което обикаля вътре в горните нажежени газови слоеве на Слънчеввото кълбо.

Тогава формулата за определяне на вътрешно слънчевото небесно тяло Цолкин ще остане същата, но поради различната скорост на движение спрямо планетите извън Слънцето, радиусът на орбитата в дни трябва да се коригира с емпирично определен коефициент, който да „прибира“ величината да довежда не до радиуса на орбитата на Вулкан , а до радиус вътре в Слънцето някъдо около 1 950 700 000 / 2 (диаметърът на Слънцето, раделен на 2.).

Слкороссттта на движение на небесно тяло вътре в пространството на Слънчевото кълбо неизбежно трябва да е по малка от скоростта по орбитата на коя и да е известна до сега планета.
Тази скорост трябва да съответства или да е свързана по някакъв на/със скоростта на въртемне на Слънцето

 

Вътрешно-слънчевата „планета“ Цолкин-Вулкан

До тук логиката ни доведе до една панета Цолкин, която би трябвало да има следните измерения:

Орбита - под слоя на слънчевите петна.

Синодичен период – 260 дни,

Транзит на Цолкин - съвпадащ със синодичния период – преминаването през Слънчевия диск.

Период на въртене вътре в слънчевото кълбоне може да бъде 75 дни?

 

Посока на движение - както планетите.

 

Денонощието“ на Слънцето – 25-26 дни срещу 260 дневен Цолкин

Тук отново се натъкваме на непреодолим проблем: Следвайки формулата за синода на вътрешна планета, от една страна обиколката около/вътре Слънцето трябва да е 75 дена, , но тъй като „денонощието на “ Слънцето е 26- 27 дена, то периода на орбитата на Цолкин сега трябва да е 260 дни.

Изглежда, орбитата на цолкин не трябва да е 75 дни. Според странното съотношение на въртенето на Слънцето около оста му от 26-27 дни и периода на орбитата на Цолин 260 дни, очевидно трябва да оставим изчисления приблизителен орбитален период от 75 дни и да се спрем по скоро на въртенето на Слънцето около оста и орбитата на Цолкин. Изчисленият 75 дневен орбитален период на Цолин има смисъл само, че трябва да се търси планетата във вътрешното пространство на Меркурий – някъде към Слънцето или в него.

 
image

Въпреки моите симпатии към льо Варие, проблематиката около перихелия на Меркурий не е предмат на настоящия личен дневник.

Но за прецесията на перихелия на Меркурий за сега може да се направи следния извод:


Вътрешно-слънчевата „планета“ Цолкин-Вулкан, при положение, че се локализира, е естествен причинител на прецесията на перихелия на Меркурий.

 

Защо планетата Цолкин/Вулкан не /може да се наблюдава

Ако Цолкин е небесно тяло обикалящо вътре в слънчевото кълбо и неговата синодична обиколка е 260, тогава транзитът на Цолкин (преминаването в слънчевия диск) ще съвпадне със синодичния период.

От друга страна на предположението за вътрешно слънчева планета нищо не му пречи и предположение за елиптична вътрешнослънчева орбита. При това предположение времето на транзита на Цолкин трябва да е доста по малкo от пълния транзит, преминаващ през екватора (?) на слънчевия диск. А дали транзитът е екваториален е съвсем друг въпрос.

Ротацита на Слънцето около оста е например средно 26 дни. Синодът на Цолкин е 260 дни. Следователно, вътрешнослънчевата планета Цолкин се върти 10 пъти по-бавно от въртенето на Слънцето. Това изглежда нелогично или най-малкото странно. За да се върти вътре в Слънчевото кълбо, планетата Цолкин би трябвало да е в синхрон с въртенето на Слънцето около оста. Тогава, Цолкин трябва да е не с период 260 а с 26 дена.

При положение, че орбитлната скорост на Цолкин е същата като скоростта на въртене на външните слоеве на Слънцет. Период 260 дни значи че малката ос на елиптичната орбитата е под ъгъл около 84-88 градуса спрямо оста на въртене на Слънцето.

Ако скоростта на движение по орбитта на Цолкин не е същата както при скоростта на движение на по външни слоеве на Слънцето при движението около оста, тогава
Ако орбитата на Цолкин е под ъгъ;л 45 градуса, тогава синхронната скорост със слънчевия външен слой Цолкин може да се движи с 5 пъти по-малка скорост. За да направи една обиколка, за времето, когато Слънцето се завърта 10 пъти.


Ка
квви са наклона на орбитата на Цолкин и скоростта по оритата, може само да се гадае, до момента, докато наблюденоето не установи дали има Цолкин и дали орбитата му е под наклон спрямо оста на въртене на Слънцето, както и каква е орбиталната скороат. Тук има думата наблюдението, каквото и да значи това.

Логиката на вътрешнослънчева планета с 260 дневен синодичен период, при завъртне на Слънцето от 26 дни изисква да се попромени интерпретацията на календара по такъв начин, че  да се определят обърнати - не 13 месеца по дена всеки, а  20 месеца по 13 дена всеки. Така, два месеца по 13 дена дават едно завъртане на Слънцето.

Два  13 дневни периода  са равни на едно "денонощие на Слънцето"

image




Е
липтична вътрешнослънчева орбита

Тогава, на всеки 260 дни планетата Цолкин може да се прокрадне през външни слоеве на Слънцето и е възможно да бъде наблюдавама, стига да не бъде маскирана от слънчеви петна или нещо подобно. Така че от 1861 г за 160 години е имало около 225 почти подходющи моменти, когато Цолкин/Вулкан би могъл да бъде видян. А в колко от тия удобни за наблюдение моменти, Цолкин е бил забулен от слънчевите петна или някакви други слънчеви елементи е Божа работа....

 

Как са могли маите да наблюдават Цолкин

Нека да оставим настрана възможността за наследено знание, не че е би могло, но до момента на установяване с факти за таква наследяване изглежда непроверяемо.

Как маите са надникнали под слоя на слънчевите петна?

Работата е в динамиката на прозрачността на повърхностните слоеве на Слънцето през различни епохи. Ако слънчевите петна
или други слънчеви елементи намаляват или изчезват по време на маите, вероятостта да се наблюдават транзитите на Цолкин е по-голяма. А доколко е възможно продълително да се наблюдаваат транзитите на Цолкин с невъоръжено око и да се изведат такива сериозни закономерности.
Съществуват данни за наблюдение на слънчевите петна преди Галилей.

Ancient Documents Reveal Sunspots, Auroras and Other Solar Activity before Galileo

Some references to the phenomena date as early as the seventh century

a team of historians and astronomers in Kyoto analyzed hundreds of handwritten Tang Dynasty documents from China as well as Japanese and European manuscripts from around the same period, the seventh to 10th centuries. As reported online in April in Publications of the Astronomical Society of Japan

https://www.scientificamerican.com/article/ancient-documents-reveal-sunspots-auroras-and-other-solar-activity-before-galileo/


Това че са на другия край на света на маите няма начение. Прозрачност или засенчване на нещо, което се намира под тези слоеве изглежда е въпрос на периодичност. А как маите са могли да наблюдават транзита на Цолкин в Слънчевия диск е пълна мистика.... Но явно са могли....

На старата карта на  Слънчеваа система, Вулкан е на Мястото на  планетата Цолкин. Орбиталният период на Вулкат - 88 дни, а на Цолкин 75 дни. Но тъй като не се наблюдава нито Вулкан, нито Цолкин по такива орбити със синод от 260 дни, то планета с такъв синод може да се намира в пространството на нажежените газове на външните слоеве на Слънцето - по-долу на картинката - мястото на планетата Цолкин/Вулкан на около 500000 мили по близо до центъра на Слънцето от изчисленото от
Urbain Le Verrier през 1860 г. яко се изчисльва по фармулата за сшнод на вътрешна планета. Но ненаблюдаемостта на Вулкан отпраща погледа оке по-близо до центъра на Слънцето... , 

image

 

Проверката за не/съществуването на вътрешнослънчевата планета Цолкин/Вулкан е предмет на бъдещи конкретни наблюдения.

 Планетата Цолкин и Марс

Синодичният период на Марс е 780 дни. Това е равно на 3 цолкинови синодични периоди.

Ако има едновременно позициониране на Цолкин, Марс, Земята и Слънцето в една линия, то това може да се повтори след 3 Цолкин периода по 260 дни.

 

Планетата Цолкин и Венера

Синодичният период на Венера е 584 дни

Ако се вярва на маите за 52 годишен период (по Деникен-Томпсън), то за този период Цолкин съвпада с 4 годишни циъл на Венера, когато тя се появява като Зорница. Но това не е синодичния и период. Ако следваме 52 г период на маите и синодичния период на Венера, то тогава трябва да се позовем на 104 годишен период на връзка между синода на Венера и синода на Цолкин.




Vulcan show must go on!

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: min16
Категория: Лични дневници
Прочетен: 67473
Постинги: 45
Коментари: 37
Гласове: 144
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031