Опитът на Майкелсон Морли през иглените уши на етера

.

Опитът а Майкелсон Морли през иглените уши на етера. На картинката е даден моделът на независимосттс на скоростта на светлината от скоростта на движението на "източника" на светлина. това, което се възприема йато източник на светлина е само като иглата от катринката. И както иглата не е източник на развиващия се  конец, така и всеки "източник" на светлина  е само иглено ухо през което преминава светлината.
Скоростта на развиване на конеца е независима от движението на иглата в каято е вдянат.. Скоростта на светлината е независима от скоростта на движение на псевдоизточнка и. Без да предизвиква логическо или каквото и да е "теоретично" затруднение.  Моделът на иглените уши има двояка функция: от една страна те са филтър за светлината, която е основата на всички неща във вселената и съществува винаги и навсякъде, но нямаме пряк достъп до нея и това, което смятаме за източник на , е само филтър, проявител на светлината.
От друга страна ифлените уши са отражател на светлината но по такъв начин правят отражението,   че движението на отражателя не влияще на скоростта на падащия и на отразения лъч.

Тук се крият някои моменти от независимостта на скоростта на светлината от движението на нейния източник..

Първо. Неподвижността на субстанцията на света – макарата. Светът е светлина.

Второ. Движението на иглата, което ние схващаме като движение на източника на светлина.

Трето. Този псевдоизточник, който ние схващаме като истински източник, всъщност само материализира светлината и я прави достъпна за нас. Псевдоизточникът е филтър на светлината - проявява я.  Псевдоизточникът е едновременно като отражател и като иглени уши през които се вдява светлината.

Четвърто. Това е най-простата обяснителна схема или модел на парадикмата на светлината и на електромагнетизма изобщо.

Пето,  До преди терминът отразена светлина беше използван от менн за да покаже решението на проблема за независимостта на скоростта на светлината от източника.
Всъщност като че ли по-точната дума би трябвало да е нещо средно между филтър,  или проявител. 
Когато става дума за отражение на светлина в по-тесния смисъл - като отражение на светлинен лъч от огледало, тогава принципът на движенето на иглените уши и конеца се запазва, само с тази разлика, че през иглените уши преминава вече материализираната вече проявена светина. Това е в основата на обяснителната схема на иглените уши за опита по-долу.



Същото като иглата и конеца  е и с опита на ММ, само че вместо скоростта на развиване на конеца имаме скорост на светлината.

На картинката на опита на ММ огледалата са в ролята на иглени уши през които преминава светлината.





В точката А на псевдоизточника, невидимата светлинна субстанция се филтрира и се проявява като видима. И независимо от състоянието на покой или движение на тази точка, светлината винаги (условно винаги) излита с една и съща скорост. Точката А всъщност изпълнява ролята на иглените уши  (виж макарата, развиващия се конец и иглените уши). В точките B, C ... иглените уши са дори не като отражател а като вратички, които не влияят на скоростта на светлината, а само я пропускат.

Този опит може да се моделира с една развиваща се макара с раздвоен кнец -т. А, двата конеца преминават през  иглените уши B, C, D, по схемата на Майкелсон-Морли. И дори изглежда колкото конците имат точно токова нещо общо с етера, колкото и опитът на физиците.

Изводи


1. Опитът ва Мйкелсон-Морли не е доказателство за не/съществуване на етера, а само признак на особеното преминаване на светлината през него...

2. Етерът и Земятя могат да се движат независимо помежду си,, без това да се отрази на скоростта на светлината и на простотата на обяснителната схема на преминаването на светлината през иглените уши на етера..
.
3. Опитът на Мйкелсон-Морли не е доказателство за увличане на етера, нито външно нито вътрешно.

4. Светлината преминава/отразява се през огледалата като през иглени уши. и аналогично ва развиващия се през иглени уши конец, скоростта не зависи от положението или движението на иглите.

5. Скоростта на разпространение на светлината е една и съща във всички посоки. При това без да има някакъв логически парадокс,

6. От гл. точка на тази обяснителна схема на опита на ММ, не е нужно да се отхвърля абсолютносттта на пространството и времето на Нютон или поне да не се придава толкова важност на абсолютност, относителност и тн, поради ниската евристична стойност на тези представи, които от голеизложената гл точка граничат със средновековната схоластика.

7. Гореизложеният подход към светлинната и етера важи и за електромагнитните вълни и света на Фарадей и Максуел. Като ни праща напред към света на Нютон...

8. Класическата механистична картина на света, на базата на горното разяснение на опита на ММ, няма нужда от относителност, която пречи вече повече от 113 г на развитието на Теоретичната Физика. Относителността е само едно недоразумение ...   Просто, физиците да си оправат  бакиите и да се обърнат повече внимание на  класическата физика.